Община Добричка е разположена в земите на южна Добруджа около град Добрич. Общините, с които граничи, са: Добрич, Балчик, Генерал Тошево, Тервел, Крушари, Аксаково и Вълчи дол. Административно-териториалното устройство на общината е нетрадиционно предвид факта, че няма административен център.
Територията на общината е 1298 кв. км и се дели по предназначение на:
·земеделска – 1025217 дка
·горска – 195028 дка
·населени места – 65384 дка
·водни терени – 4370 дка
·територии за полезни изкопаеми – 1614 дка
·транспорт и инфраструктура – 7227 дка
ПРИРОДА
РЕЛЕФ
Теренът, в който попада община Добричка, представлява част от Дунавската хълмиста равнина и се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсичани от долината на река Суха.
КЛИМАТ
Преобладаващият климат в общината е умерено континентален, характерен със студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 10.2 °C. Количеството на валежите през годината е сравнително малко– 571 л/кв. м.
ВОДИ
РЕКИ И ЕЗЕРА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА
Районът е беден на повърхностни води, широко разпространени са суходолията. Това се дължи на комплекс от геолого-географски фактори - льосовата и карбонатната основа, слабия наклон на релефа оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта. Водните течения и водните площи заемат едва 0.19 % от територията на общината, при средно за страната 2 %. Гъстотата на речната мрежа е под 0,250 км/кв.км. Модулът на оттока е слаб като се колебае от 0,5 до 1,0 л/с/км.
Единствената по-значима река е Суха река. В горната част на поречието си тя събира водите на няколко притока (реките Караман дере, Ботевска, Светамаринска и др.), но надолу по течението губи водите си в карстовия терен на Добруджанското плато. В по-голямата си част има широко речно легло, запълнено с наносни материали и стръмни склонове.
Единствената по-значима река е Суха река. В горната част на поречието си тя събира водите на няколко притока (реките Караман дере, Ботевска, Светамаринска и др.), но надолу по течението губи водите си в карстовия терен на Добруджанското плато. Реката се характеризра с непостоянно течение. В средната и долната си част Суха река е пресъхнала, поради изсичане на околните гори. Постоянен отток има само в горното течение на реката (до с. Карапелит), докато надолу отток има само в отделни периоди от годината, дължащ се както на снеготопенето, така и на поройни дъждове.
Между Добруджанското и Франгенското плато протича р. Батова. Реката има зимно-пролетно пълноводие, което започва още през ноември, достига максимума си през февруари и завършва през май. Останалите 5 месеца са маловодни, с най-ниска стойност през юли и август. В долното течение водите на реката се използват за напояване.
За района са характерни едни от най-ниските за страната стойности на средногодишната водоносност на реките (около и под 0,1 л/сек./км² ), поради което за водоснабдяване се разчита предимно на подземни водоизточници.
Подземните води имат ключово значение за водния баланс на района. Въпреки общата засушливост в този район, съществуват благоприятни условия за акумулиране на значителни количества подземни води и за образуване на неголеми артезиански басейни. Районът е изграден главно от сарматски шуплести варовици и пясъчници, покрити с льос, повърхностите води се филтрират, проникват дълбоко и образуват почти непрекъснат дълбоко лежащ поток от подземни води. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на населените места от общината: плитък водоносен хоризонт /Сарматски/ с дълбочина на водата от повърхността от 30 – 85 м; втори водоносен хоризонт /Валанжски/, чрез дълбоки сондажни кладенци от 500 до 1300 м.
Микроязовирите на територията на общината са 15 на брой. На територията на общината, в землището на село Одринци се намира язовир Одринци (3мил.куб.м.вода) с водна площ около 60 хектара в северната част (около стената) и максималната дълбочина 3-4 м. Южните брегове са полегати, източните и северните по стръмни. Язовирът се използва предимно за спортен риболов. Останалите завирени язовири са разположени в землищата на селата Алцек, Карапелит, Малка Смолница, Плачи дол, Полковник Иваново, Полковник Минково. Полупресъхнали са язовирите в селата Воднянци и Вратарите. Изцяло пресъхнали са язовирите в селата Бенковски, Дянково – 2 бр., Златия – 2 бр. и Смолница.
На територията на общината се намира сондажен минерален извор до река Батовска близо до село Прилеп. Студени извори има при село Ново Ботево и село Батово.
ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ
Зелените площи в населените места се разделят на:
·Площи с широко обществено ползване и включват: паркове, градини и улични насаждения. Парковете и градините в общината са 492 дка, от които дървета и храсти – 162 дка. Най-често срещани дървесни видове са Tilia argentea, Fraxsinus oxycarpa, Pinus nigra, Aesculus Hippo castanum, Betula alba.
· Площи за ограничено ползване – включват дворовете на детските градини, училища, кооперации, дворове на здравни служби и представляват залесена площ – 430 дка. Преобладават дървесните видове Cercis silicuastrum, Platanus orientalis, Picea abies.
Във връзка с отсичането на дървесни видове в населените места е извършено компенсаторно озеленяване в селата Стефаново, М. Смолница, Котленци, Плачидол, Полковник Минково, Свобода.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
На територията на община Добричка са обявени следните защитени територии по Закона за защитените територии /обн. ДВ бр. 133:/1998 г. с изм. и доп./:
· защитена местност „Орлова могила“, обявена със Заповед № РД-819/23.08.2002 г. на МОСВ, с площ 413.354 дка. Попада в землището на с. Долина, ЕКАТТЕ 21957, имот № 001040 – наличие на божур и останки от степни гори в Южна Добруджа;
· част от защитена местност „Суха река“, обявена със Заповед № РД-538/12.07.2007 г. /обн. ДВ бр. 68/21.08.2007 г./ на МОСВ, с обща площ 23079.176 дка. Попада в землищата на с. Дряновец – 941.328 дка, с. Воднянци – 791.311 дка, с. Хитово – 752.864 дка, с. Житница – 890.030 дка, с. Пчелник – 1260.127 дка и с. Крагулево – 1612.786 дка.
В териториалния обхват на община Добричка са обявени и одобрени следните защитени зони по Закона за биологичното разнообразие:
Защитени зони съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици:
ОБЯВЕНА е първата в България защитена зона BG 0002048 „Суха река“ със Заповед № РД-853/15.11.2007 г. (обн. ДВ бр. 100/30.11.07 г.) на МОСВ с обща площ 254377.861 дка.
Одобрена е защитена зона BG 0002082 „Батова“ – приета с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет;
Одобрена е защитена зона BG 0002085 „Чаиря“ – приета с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет;
Защитени зони съгласно Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора:
Одобрена е защитена зонаBG 0000107 „Суха река“ – приета с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет;
Одобрена е защитена зона BG 0000102 „Долината на река Батова“ – приета с Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет.
ЕКОЛОГИЯ
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Опазването на околната среда е първостепенен проблем за здравето на човека и икономическото развитие на населението. За опазване на околната среда се провеждат различни мероприятия, с цел постигане и запазване на оптималното състояние на околната среда при пълноценното използване на потенциала на ландшафтите.
Чистата околна среда е от съществено значение за човешкото здраве и благосъстояние. В същото време непосредствено заобикалящата ни среда може да бъде източник и на стресови фактори, например замърсяване на въздуха, водите, замърсяване с отпадъци, шум, радиация, опасни химикали, които имат отрицателно въздействие върху здравето. Изменението на климата също оказва своето неблагоприятно въздействие чрез горещи вълни, наводнения и промени в разпространението на векторно преносими заболявания. На по-широко равнище изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на почвите могат да окажат въздействие и върху благосъстоянието на хората, като застрашават зависещите от екосистемите услуги, например достъпа до прясна вода и производството на храни.
ВЪЗДУХ
Община Добричка се характеризира с климатични фактори, обуславящи нисък потенциал на замърсяване на атмосферния въздух от местни източници.
Основен принос в епизодичното замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината имат горивните инсталации на производствените обекти, битовото отопление, транспортния поток по пътната мрежа, дейности върху открити площи с насипни материали. Същественото е, че въздействието е с локален характер, предимно сезонно обусловен.
ВОДИ
ПИТЕЙНИ ВОДИ
Питейното водоснабдяване се осъществява от подземни водоизточници чрез 16 отделно работещи помпени станции. Основните водоизточници са дълбоки сондажи и малък брой каптажи, които са напълно достатъчни като дебит за нормалното водоподаване в населените места. В кметствата и кметските наместничества са изградени 69 подземни резервоара с обща вместимост 12 030 куб. м и три куловодоема – с. Стожер, с. П. Гешаново и в района на Шевели могила, с общ обем – 335 куб. м вода. Общата дължина на водопровода в общината е 765 км, от които външната водопроводна мрежа е 440 км и вътрешна – 325 км, изградена от етернитови тръби. Водите се отличават с микробна чистота и могат да се използват за питейни нужди без пречистване. За периода 1995 – 2005 г. са наблюдавани всички водоизточници от общината. Средно-денонощното количество вода на жител от общината е 70 л.
С цел подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода на територията на община Добричка в периода от 2018 г. до края на 2020 г. е извършена рехабилитация на 3150 метра водопроводи в следните населени места: с. Стожер, с. Ведрина, с. Паскалево, с. Черна и с. Владимирово.
ОТПАДЪЧНИ ВОДИ
В населените места в общината няма изградени канализационни системи за отпадъчни битови води. В село Врачанци функционира ГПСОВ – Добрич. ПСОВ – Добрич се стопанисва от „ВиК“ ООД, гр. Добрич, която е разположена в село Врачанци и пречиства отпадъчните води от канализационната система само на гр. Добрич.
Химизацията на селското стопанство и попивните ями за битовофекални води са основните причини за замърсяване на плитките подземни води. Неефективно действащите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води от животновъдните ферми, неизградената канализация за отпадъчни битови води, липсата на ПСОВ, допринасят за замърсяване на подземните води използвани за питейни нужди с нитрати.
Като проблем се откроява нерегламентираното заустване на отпадъчни води от някои животновъдни ферми в суходолията и деретата.
ОТПАДЪЦИ
УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В ОБЩИНА ДОБРИЧКА
Всяка година община Добричка отделя значителни средства за справяне с локалните замърсявания. За 2021 година в 57 села са установени и почистени 273 дка терени с локални замърсявания. Там, където нерегламентирано се изхвърлят отпадъци, кметовете и кметските наместници полагат усилия да не се допуска ново замърсяване. Предприемат се необходимите действия за всички подобни локални замърсявания на територията на общината.
Специализираната сметосъбираща техника на общината извозва генерираните неопасни твърди битови отпадъци до регионалното депо в с. Стожер.Разположено на 2,5 километра югозападно от с. Стожер, регионалното депо разполага със съоръжения, инсталации, площадки за третиране, рециклиране и обезвреждане на неопасни битови отпадъци от домакинствата.
Регионалното депо има възможности за депониране на следните видове отпадъци: остатъци от смесени битови отпадъци от 9 общини, след приложен процес на третиране;остатъци от компостирането на зелени отпадъци;нерециклируеми отпадъци от разделно събрани отпадъци от опаковки от организации по оползотворяване (ООп);утайки за депониране;отпадъци, разрешени за депониране с комплексно разрешително;отпадъци, които удовлетворяват критериите за приемане на отпадъци на депа съгласно приложение № 1 на Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
Предстои включването на община Добричка в разработени от партньорски фирми системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки. По този начин ще се повиши ефективността при разделното събиране на отпадъци.
ОТПАДЪЦИ, ГЕНЕРИРАНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ДОБРИЧКА
I. Tвърди битови отпадъци (ТБО) от домакинствата:
Те са разделени в пет категории:
1. Опаковки – кенчета, кофички, буркани, торбички, бутилки, кутии и материали за увиване;
2. Нетрайни стоки за бита – хартиени продукти като вестници, списания и хартиени кърпи, дрехи и чинии за еднократна употреба;
3. Трайни стоки за бита – перални машини, стари мебели, автомобилни гуми;
4. Градински отпадъци – окосена трева, мъртви растения и храсти, счупени от вятъра клони и пръст;
5. Хранителни отпадъци.
На основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и във връзка с чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), всяка година до края на месец октомври кметът на община Добричка издава заповед, с която се определят границите на районите, както и честотата на сметоизвозване.
Сметоизвозването по селата се извършва от трите специализирани автомобила от автостопанството на община Добричка. След закупуването на два нови автомобила сметосъбирането се извършва по-регулярно и забавянето при евентуални повреди или във връзка с лоши климатични условия е минимизирано.
На интернет страницата на общината ежемесечно се публикува график на сметоизвозването за всички населени места.В тях, за нуждите на около 26 000 жители на общината, са поставени общо 1644 контейнери с вместимост от 1,1м3 и 346 био контейнери за биоразградими отпадъци.
II. Биоразградими отпадъци
Според §1отДопълнителните разпоредби от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) биоразградимите отпадъци са:
2. „Биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините,хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.
3. Биоразградими отпадъци са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.
От друга страна, според Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците (НРСБ)към тази категория не могат да се причислят естествени неопасни материали от селското или горското стопанство съгласно чл.2, ал.2, т.6 от ЗУО, вкл. оборска тор, слама, растителни остатъци или остатъци от преработка и съхранение на селскостопански продукти, които се използват в земеделието.
Генерираните от домакинствата биоразградими отпадъци се събират от месец март до средата на месец ноември от селата Плачи дол, Богдан, Стожер, Бранище, Стефаново, Приморци, Малка Смолница, Ведрина, Долина, Драганово, Златия, Одринци и Самуилово.
През 2022 г. се предвижда населените места, обхванати от разделно събиране на биоразградими отпадъци, да се увеличат.
III. Строителни отпадъци
Строителните отпадъци, които се извозват в регионалното депо в село Стожер са разделно събрани и подлежат на рециклиране. Там те се натрупват на бетонова площадка за временно съхранение с приблизителна площ 2400 кв.м, където е изградена инсталация за раздробяване и пресяване на строителните отпадъци и едрогабаритните отпадъци. Площадката е разположена в северната част на парцела, на изток от склада за временно съхранение на опасни отпадъци. Оградения парцел е 40 на 60 метра, в него е обособена бетонова площадка 500 кв.м. След извършената преработка, образуваната фракция се използва за изграждане на вътрешните пътища в депото.
За организиране оползотворяването на генерираните строителни отпадъци от кметовете и кметските наместници на населените места се издава разрешение за извозване на строителни отпадъци до Регионално депо Стожер. Информация за административната услуга е налична в Глава трета, чл. 48 на „Наредба 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Добричка“, която се намира в подраздел „Наредби, правилници“ на раздел „Общински съвет“ на интернет страницата на община Добричка.
За 2021 година се предвижда общината да организира извозването на строителни отпадъци от домакинствата.
IV. Опасни отпадъци
Населението на община Добричка генерира различни видове отпадъци, притежаващи опасни свойства. В тази група материали попадат и отпадъци от опаковки, съдържащи остатъчни количества от използвани материали, а също така други материали с изтекъл срок на годност. Според произхода и предназначението им те могат да се обособят в следните основни групи:
1. Бояджийски материали и опаковки, вкл. четки, бояджийски валяци и др.
2. Градински препарати и препарати за домашни животни и вредители; опаковки от изкуствени торове, пестициди, хербициди и инсектициди, и др.
3. Авто-консумативи и остатъци от петролни продукти използвани в автомобилите; въздушни и маслени филтри, опаковки от моторни и трансмисионни масла, спирачни течности и антифризи, авто-китове и спрейове, авто-козметика и др.
4. Остатъци от препарати използвани в домакинствата; опаковки съдържащи белина, препарати за отпушване на канали, освежители на въздуха, дезинфектанти.
5. Излезли от употреба фармацевтични продукти; лекарства и медицински отпадъци, козметични и хигиенни материали и др.
Община Добричка има сключен договор с фирма“БалБок Инженеринг”АДза организиране на мобилни пунктове за приемане за последващо третиране на опасни отпадъци от домакинствата(събиране, транспортиране, временно съхраняване, обезвреждане и оползотворяване).
V. Масово разпространени отпадъци
Кметът на община Добричка има задължение да организира дейности по разделно събиране на масово разпространени отпадъци и/или оказва съдействие на организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, в т.ч. определя местата за разполагане на необходимите елементи на системите за разделно събиране и местата за предаване на: отпадъци от опаковки; излязло от употреба електрическо и електронно оборудване(сключен договор с „Трансинс Технорециклираща компания“ АД); излезли от употреба автомобилни гуми (сключен договор с “Трансинс Авторециклиращ Консорциум“ АД); излезли от употреба моторни превозни средства (сключен договор с „Металцвет“ ЕООД); негодни за употреба батерии и акумулатори (сключен договор със "Трансинс Батери" ООД); отработени масла и нефтопродукти.
Обезвреждането на отпадъците е основната частот системата за управление на отпадъците, като депата като това в с. Стожер намаляват въздействието върху околната среда – ниско ниво на миризми, недопускане на достъп на животни, намаляване на опасността от възникване на пожар и намаляване на риска за здравето на хората.
ШУМ
Основните източници на шум на територията на общината са типичните източници, характерни за съвременните населени места – транспортните потоци на различните видове транспорт – шосеен, железопътен, въздушен и локалните източници на шум – промишлени, комунално-битови, спортни и други обекти.
Основно влияние върху шума на територията на общината има транспортната инфраструктура, която е представена от пътища на републиканската и общинска пътна мрежа и ж.п. инфраструктура.
Не е правен анализ на звуковото налягане в населените места, но може да се твърди, че не се надвишават пределно допустимите норми.
РАДИАЦИОННА ОБСТАНОВКА И ВЛИЯНИЕ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
Радиационното състояние на околната среда се формира в общия случай от естествения радиационен фон, който се обуславя от природни източници с космически и земен произход и за конкретния район и зависи от геоморфоложките и хидрогеоложки условия, състава на скалите, почвите и др. В много райони възниква допълнително радиационно въздействие в резултат на техногенни фактори.
Община Добричка е възможно да се окаже в условия на повишена радиоактивност по следните основни причини:
· при радиационна авария в АЕЦ;
· при трансгранично радиоактивно замърсяване;
· при аварии с източници на йонизиращо лъчение (производственотехнологични, измервателни, медицински и др.).
На територията на общината е извършен радиационен контрол от РИОСВ-Варна, на почвени проби и обекти, потенциални замърсители в с. Стожер, с. Свобода, с. Карапелит, при който са получени следните резултати:
|
№ |
Контролен пункт |
Уран 238 Bg/kg |
Радий 226 Bg/kg |
Торий 232 Bg/kg |
Калий 40 Bg/kg |
Цезий Bg/kg |
|
1 |
Стожер |
34 + 5 |
37 + 5 |
45 + 2 |
603 + 55 |
25 + 1.2 |
|
2 |
Свобода |
27 + 6 |
33 + 5 |
37 + 2 |
593 + 54 |
24 + 1 |
|
3 |
Карапелит |
37 + 2 |
37 + 3 |
34 + 1 |
553 + 45 |
25 + 1 |
