ПРЪСТ ОТ ГРОБА И ЛОБНОТО МЯСТО НА ГЕРОЙ ОТ ДОБРИЧКАТА ЕПОПЕЯ ЩЕ БЪДЕ ПРЕНЕСЕНА ЗА МЕМОРИАЛ В РОДНИЯ МУ КРАЙ
10.01.202009.01.20, 18:29 часа Преглеждания: 823 Калояна Донева Коментирай
Заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант /о.р./ Атанас Запрянов събра пръст от гроба и лобното място на ефрейтор Запрян Ангов Ганев от Шести конен полк – роден в с. Драгойново, убит и погребан край село Смолница в първия ден на Добричката епопея.
Почвата ще бъде положена в основите на мемориал в родното място на ефрейтор Ангов. По този начин паметта му ще бъде съхранена за поколенията, заедно с тази на други храбри драгойновци, дали живота си във войните за национално обединение /1912-1918 г./ и във Втората световна война.
„Намираме се на едно историческо място, на което на 5 септември загива героят на българската конница Запрян Ангов Ганев, който е родом от моето родно село Драгойново, община Първомай”, сподели зам.-министърът на отбраната генерал-лейтенант Атанас Запрянов. По неговите думи във връзка със 100-годишнината от Първата световна война е бил създаден инициативен комитет за увековечаване паметта на ефрейтор Запрян Ангов Ганев и е започнало издирване на информация – как и къде е загинал и защо е обявен за герой на българската конница. „В рамките на това разследване се оказа, че са загинали 87 драгойновци във всички войни. По този повод решихме да изградим паметник по случай Първата световна война, на който да се изпишат имената им, като там да бъде и името на Запран Ангов”, каза генерал-лейтенант Запрянов.
Ефрейтор Ангов загива в с. Смолница при изпълнение на служебния си дълг, провеждайки разузнаване в разположението на противника. За жалост дозорът му бива разкрит. За да спаси своя командир от преследващите ги казаци, ефрейторът влиза в бой с тях и дава възможност на офицера да бъде спасен, но той самия загива. Героичният му подвиг се развива пред къщата на Александър Сивков, който прибира тялото му и по-късно го погребва като свой син.
Зам.-министър Запрянов се срещна и със Сева Сивкова, която е родственица на Александър Сивков. Пръст беше взета и от двора на къщата, в която тя живее и до днес. Предполага се, че точно зад новата постройка се намира лобното място на ефрейтора.
„За мен е особено трогателно, че успяхме да намерим мястото и да вземем пръст от него. Тази пръст ние ще я положим в основите на изграждащия се паметник, заедно с тази от другите 87 фронта, на които са загинали смели драгойновци. Много е богата българската военна история, защото духът на победите на нашата армия се крепи на саможертвата на нашите воини, но и на тази на нашите българи, защото Александър Сивков е имал същия дух и готовност за саможертва и без да се страхува от преследване и възмездие ги погребва като свои синове”, сподели Запрянов.
Той допълни,че след като е започнал изследването на военната история на България, е установил, че всяко село има героична съдба, защото загиналите в другите села не са по-малко и геройствата на воините не са по-малко от геройствата, които са извършили българските граждани, почитайки и погребвайки ги.
„Българските войници в Добруджа и Северна Македония са погребвани в селищните гробища, защото населението е знаело, че погребва своите братя и чеда – българи”, каза в заключение зам.-министърът на отбраната генерал-лейтенант /о.р./ Атанас Запрянов.
